Ламар – За свободата!
Свободата
Светът не е каруца, нито кон,
а векове лежат върху плещите му:
възхождали царе на златен трон,
с ботуши стъпвали върху гърдите му,
а бедният народ, прегърнал бога
и вярата си жилава и строга,
потъвал в низините и полята
със нокти да извади свободата!
Повеждали го на войни и бой
да очертава синори и граници
и той като стихиен вятър с вой
летял, захвърлял празните си раници,
но несломим надире се завръщал,
прегръщал с мъка бедните си къщи
и пак забивал нокти сред полята
да дири корена на свободата!
Така светът се връща от войни -
човекът, изградил добри домовини,
и под небето в труд и изпитни
стои могъщ и прав като бобовини,
и все ще свети неговата слава
пред някакъв промисъл и държава,
че той с душа облива равнината
и дири корена на свободата!
 |
| Скулптури от Братската могила в Пловдив, Далчев |
Хайдути
ти, гора, остаряла от времето,
че да литнем и ние на стреме
под листата на твоите есени!
Да се втурнат след нас и децата ни,
опоясани с огнени обръчи,
че да никне в душата ни обич
към земята родилна и свята!
Де е минал през тебе хайдутин,
ти по стъпките шума си ръсила
и била си добра и навъсена.
А хайдути, с навуща обути,
са изрязали в твоите корени
възродената родна история!...
 |
| Скулптури от Братската могила в Пловдив, Далчев |
Септември
Въстанията идват из народа
като река, преляла бреговете;
и между двата свята няма бродове,
а само изстрели в небето светят!
Върнете се, години, да си спомним
изронените брегове в Огоста,
където жертви паднаха на моста
от тоя свят до дядовите корени!
Че те са впити във земята родна,
превити от душата до детето,
което носи радости в сърцето.
във тая орисия всенародна
се дигнаха в победа синовете
и славата венците им изплете.
2
Където да попиташ по селата
кога обесиха на стълба попа,
до пладне стреляше ли още топа –
ще кажат: паднаха ни знамената!
Но знамената ги развяха други,
родените във изстрелите внуци,
че кърмеше ги нова революция
с мотиката и с писъка на струва!
Годините минаваха като подкови
по каменните стълби на живота
и в блясъците на надежди нови
в Септември си изжеглиха хомота
децата на бащите от Огоста,
кръстосали два свята върху моста!
 |
| Скулптури от Братската могила в Пловдив, Далчев |
3
На тоя свят въстанията идват
като река, преляла бреговете;
че ветрове топили снеговете,
водите в водопади да изригват!
В народните сказания е речено,
че вярата крепила е човека
и той върви по своята пътека
на свобода и гибели обречен!
В далечни пътища, в мечти незрими
разтварял е душата си от жажда,
в която той съдбовно се преражда!
Тогава идват и непобедими
делата му като стихия вечна,
прегърнала го топло и сърдечно!
4
Народът е валмо от чувства смели,
от истини, които побеждават;
под неговата стряха се прославят
децата му, по враговете стреляли!
Те идват из горите изнурени,
притиснали души и карабини;
и мъката на дългите години
в Септември ги посрещна вдъхновено.
Притоплени от славата народна,
из лесове позвали свободата,
поръси ги със пламъци зората!
Земята ни, добра и плодородна,
отдаде всекиму от свойта участ
и на любов сърдечна ни научи!
Ламар
 |
| Скулптури от Братската могила в Пловдив, Далчев |
