Паметник на позора


ПАМЕТНИК НА ПОЗОРА!

Уважаеми дами и господа, другарки и другари,

Доживяхме тоя позорен ден, в който хора от града на поповската героиня Мара Тасева, тържествено откриват паметник на Борис III – монархът, отхвърлил молбата за помилване на Мара Тасева и дал ход на изпълнение на присъдата – смърт чрез обесване.
Какво престъпление беше извършила Мара Тасева – нима беше убила, тя не е умеела да си служи с оръжие. Нима беше присвоила нечия собственост, нима беше участвала в приватизация, беше присвоила общонародна собственост – отново не! Нима беше ограбвала труда на други хора – не и не и не!
Мара Тасева носеше велика вина за монарха и тогавашните управници – беше посветила живота си на борбата с монархофашизма, беше секретар на околийския комитет на БКП, беше убеден комунист – това не можа да и прости Борис III.
Ако направим сравнение, само 10 години по-рано в Испания се води жестока гражданска война. Левите и прогресивни сили изгубиха битката с настъпващия фашизъм. В тая битка блестеше името на една жена – Долорес Ибарури. След поражението на левите сили, Апасионария беше осъдена на смърт. Победителят, фашиста Франко, замени тая присъда с доживотен затвор, а след края на Втората световна война Долорес Ибарури отпътува за Москва. 
Днешните политикани твърдят, че в България не е имало фашизъм, но Мара Тасева беше обесена!
Казват, че Борис III бил Цар Обединител? За да се обединява България би трябвало преди това тя да е разединена. Кой разедини България – Фердинанд Кобурготски, неговата политика и неговите необмислени действия. 
Обединението според монарха щяло да се осъществи чрез включването на България във Втората световна война на страната на Тройния съюз и чрез великите водачи – Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. 
Не е трудно да се досетим, каква щеше да бъде съдбата на България и на народа ни, ако не беше борбата на Комунистическата партия и левите прогресивни сили, обединени в ОФ, ако не беше партизанското движение и победата на 9 септември 1944 година. България се включва във войната срещу Хитлеристка Германия и даде почти 40 000 загинали. Въпреки това на мирните преговори, Гърция настояваше границата да минава по Марица, Сърбия – западната граница да се премести до София. Не обединение щеше да постигне Борис III, а загуба на половината територия на България. 
Псевдо историци днес твърдят, че монарха, патриарха и Димитър Пешев спасили българските евреи – другата голяма неистина. 
До преди 4 години в село Ломци, след пенсионирането си живя проф. Пеньо Пенев. През 1942 г. е студент, активен ремсист, става провал и е арестуван. Цитирам дословно думите му: „Януари, кучешки студ, на гара до София формирана влакова композиция. В товарни вагони ни настаняват ремсисти, комунисти и много евреи. Ще бъдем извозени за концентрационните лагери в Германия. 
Притискаме се един до друг за да се стоплим, една филийка хляб сутрин, обед, вечер и вода. В товарните вагони няма тоалетна, шпалир от войници до тоалетната на гарата. Минават ден, два – непоносими условия, бяхме съгласни влакът да тръгва и всичко да приключи. На третия ден падна Сталинград и ни разтовариха.“
Не царят, не патриархът не Пешев спасиха българските евреи. Спаси ги великата победа на Червената армия в Сталинградската битка. 
Логично е да попитаме – какво би се случило, ако хитлеристката групировка в Сталинград удържеше победа – българските евреи отдавна щяха да бъдат само спомен!
Другарки и другари, стои моралният въпрос: С какво право ония на площад „Трети март“ издигат паметник на Борис III. Трябва ли в България да се величае личността на монархът, потвърдил разстрела на генерал Заимов, на най-превеждания днес български поет Никола Вапцаров? Нима има български град, в който да не стои паметник на антифашисти, разстреляни или обесени в името на н. в. Царя?
Ние, събрани на тоя протестен митинг граждани на Попово, отричаме заслугите на Борис III към България. 

Ние наричаме този паметник – ПАМЕТНИК НА ПОЗОРА!!!


Непроизнесено слово на Георги Георгиев, секретар на областния комитет на ПБК, на забранения митинг пред паметника на Мара Тасева.

----------------------

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, граждани на град Попово, събрани на протестен митинг пред паметника на поповската героиня Мара Тасева, заявяваме нашето възмущение, нашият протест по повод издигането на паметник на Борис III в центъра на Попово. 
Монархът Борис III носи лична отговорност, лична вина за смъртта на Мара Тасева, за смъртта на генерал Заимов, за смъртта на Никола Вапцаров, за смъртта на хилядите разстреляни в името на царя!
Борис III носи лична вина за включването на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия, затова, че превърна България в интендантство на Вермахта. 

Чувстваме се опозорени!!!

Ние наричаме този паметник на монарха – ПАМЕТНИК НА ПОЗОРА!!!

Ние настояваме за незабавното му премахване!!!

Декларацията беше приета на импровизирания митинг в гр. Попово на 2 октомври 2017г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още