Писателят – Волфганг Борхерт
Писателят
Писателят трябва да даде име на дома, който всички строят. А също и на отделните помещения. Болничната стая той е длъжен да назове „тъжната стая“, мансардата — „ветровитата стая“, а приземието — „мрачната стая“. Той не бива да нарича приземието „красивата стая“.
Отнемат ли му възможността да пише, писателят трябва да заскърца със зъби от мъка. Тогава не му остава друго, освен да се опита с дръжката на лъжицата да издраска своите слова върху стената. Както в затвора, в тази проклета дупка! Не стори ли това, значи не е достоен за името, което носи. И трябва да бъде зачислен към уличните метачи.
Когато в друг дом зачетат неговите писания, хората трябва да си рекат: „Аха, ето как живеят там, в онзи дом!“ Няма значение дали пише с главни или обикновени букви. Но той е длъжен да пише четливо.
Писателят трябва да обитава мансардата. Изгледът, който се открива оттам, е грандиозен. Грандиозен значи красив и страшен едновременно. Там, в мансардата, е самотно. Там е най-студено, а също и най-горещо.
Ако каменоделецът от първия етаж реши да отиде на гости у писателя в мансардата му, нищо чудно да му се завие свят. Но писателят не е длъжен да отдава значение на това. Каменоделецът е онзи, който трябва да привикне с височината. Това ще му е от полза.
Нощем писателят може да съзерцава звездите. Но тежко му, ако не усети, че опасност грози дома му! Усети ли, той е длъжен да тръби, докато се разбудят всички; да тръби, докато дробовете му се пръснат.
Волфганг Борхерт, 1947 г.
Волфганг Борхерт (1921–1947) е немски поет, белетрист и драматург, роден в Хамбург. Още петнадесетгодишен започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и за кратко е актьор в Люнебургския областен театър. В 1941 г. Борхерт е призован във Вермахта, на следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет, но заради антинацистки изявления е арестуван и накрая осъден на смърт за „разложение на армията“ — помилван е и пратен обратно на фронта, за да „докаже себе си“. Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането си в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща през 1945 г. в родния си град. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но пак го арестуват за политически вицове.
Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си „Фенер, нощ и звезди“ (1946) с творби от периода 1940–1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма „Вън пред вратата“ (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата „поезия на оцелелите“, както и сборникът му с разкази „Жълтурчето“ (1947). Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум.
Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за „поколението на завърналите се“ от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.
