Октомври – Димо Василев


ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция.

Барабанчик, А. Мазитов

Октомври


Удавихме те
                  в купища
                                    доклади,
а ти премина
                 през куршуми,
                                    барикади,
горя
                 в пожари
                                    и на клади!...
Шаблонно
                 те обсипвахме
                                    с “велик”
и твоя
                 всеотдаен,
                                    смел, войник,
насочил
                 срещу царизма
                                    дързък щик!
Паметта ни връща
                 образи,
                                    картини...,
документи
                 от повратните
                                    години,
плаката
                 на тараба,
                                    сред руини,
десница
                 вдигната
                                    в рубашка-
работническа,
                 селска,
                                    фронтовашка,
а миговете твои-
                 звездно
                                    кратки,
наситени от класови,
                 жестоки,
                                    схватки-
записахме прилежно
                 в учебните
                                    тетрадки!
Там разделени,
                 разяснени,
                                    подредени-
като доказани
                 и точни
                                    теореми,
след синтез,
                 анализ,
                                    сметки,
затваряме по номер,
                 в каталожни
                                    клетки!...
Но търсим ли
                 в характера си
                                    твоето наследство,
завръщаме се-
                 още в палавото
                                    детство-
с будьоновки,
                 геройства
                                    и мечти големи…,
от честни разкази
                 за революция
                                    родени!
Ентусиазъм-
                 позагубен,
                                    позабравен-
отново връща
                 строй военен,
                                    строй параден
и пита празничният,
                 отработен,
                                    ритуал:
За прогреса,
                 лично ти,
                                    какво си дал?

Октомври!

Да те опиша
                 в стихове
                                    си труден,
в оценки
                 на историята-
                                    беден!
Ти бе лиричен,
                 драматичен,
                                    патетичен!
За всекиго-
                 единствен
                                    и различен!

Димо Василев
07.11.1974 г. Хавана- Куба, моторен кораб „Странджа“




Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още