В какво умопомрачение трябва да изпадне нацията, която унищожава паметниците на децата си?

В Габрово правят подписка за събаряне паметника на Митко Палаузов. В Монтана премахнаха скулптурата му преди двадесетина години.

Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 година. Поради малтретиране от полицията, той и майка му последват бащата и стават партизани.

На 1 април 1944 година груповият началник при Плевенското областно полицейско управление нарежда: „Имаме задача да претърсим едно скривалище в Балкана, в което се намират болни нелегални и една жена с малко дете. Ако ги намерим, ще стреляме в тях, защото нямаме за цел да ги ловим живи, а да ги избиваме”. Какви ти съд и присъда в този и в хиляди такива случаи!

Полицаите хвърлят бомби в землянката. Изваждат отвън труповете на Митко и майка му, телата оставят на открито цяла седмица.

Джонатан Тейлър, журналист от английския град Уелс, пише: „Докато цяла Европа празнува 70 години от освобождението от фашизма, България отрича приноса на собствените си антифашисти. Най-срамно е, че Митко Палаузов е просто едно дете на 13 години, а не партизански боец, той е дете, жертва на фашизма.”

Митко Палаузов беше героизиран, но не без основания: Седем месеца мъжествено понася трудностите в планината и в землянката. Участва в дневни и нощни преходи и акции. Има макар и малък пистолет. Бди на пост. Грижи се за ранените партизани. Участва в бой с врага. Рецитира стихове на Христо Смирненски. Всъщност, Митко Палаузов е не само жертва, но и участник в съпротивителното движение срещу фашизма, разгърнало се в цяла Европа.

Но коя нация не героизира своите чеда? След като седемнадесетгодишната Жана д,Арк предвожда френската армия срещу враговете на страната си, е изгорена на клада, а после е обявена за национална героиня на Франция и светица.

Митко Палаузов

Пламен Горанов

А в какво умопомрачение трябва да е изпаднала нацията, която унищожава паметниците на децата си?

В една от детските градини на Монтана преди 40-50 години беше поставена скулптурна фигура на Митко Палаузов, дело на родения в село Бели Мел скулптор Димитър Ганчев. Разбира се, тук има дан и социалистическата идеология, но подобна е и идеологията на всички победили във Втората световна война за увековечаване паметта на жертвите на фашизма.

С решение на Общинския съвет Монтана в началото на 90-те години на миналия век скулптурата /нека приемем, че е и паметник/ беше премахната по идеологически съображения, без каквото и да е законово основание. Както казват поетите, извършено бе второ убийство на Митко Палаузов, не посред бял ден, а в тъмна доба - от кого ли са се криели извършителите?

По-късно някой нови идеолози опитаха да се изгаврят с истинската смърт на момчето – чрез мълви, догадки, скалъпвания. Това трето убийство не успя. Както не успя и събарянето на паметника на Митко в Габрово – родния му край.

Не знаем каква е съдбата на полицаите – убийци на Митко Палаузов и на други партизани след 9 септември 1944 година. Навярно са осъдени от Народния съд. Значи, е имало съд и присъда.

В началото на тази година същият орган на местно самоуправление реши в Монтана да се издигне паметник на „жертвите на комунизма”, а значи - и на убийците на Митко Палаузов.

В резултат на ”демократичните” промени се събаря паметник на жертвите на фашизма, издига се паметник на убийците на тези жертви, които се представят също като жертви, но на комунизма.

След комунистическата идеология, след идеологията на фашизма, след антифашистката идеология, каква е идеологията на Общинския съвет?

Дали пък няма да се издири премахнатата скулптурна фигура на Митко Палаузов и да се постави на подходящо място в Монтана? /Впрочем, в онова мрачно средновековие са били „необходими” двадесет и пет години след екзекуцията на Жана д,Арк, за да бъде обявена тя за невинна и провъзгласена за мъченица./

Дали Общинският съвет Монтана в новия си състав няма да отмени решението за паметник на „жертвите на комунизма”, също незаконно и нищожно решение? /Протоколите и обвинителния акт срещу Жана д,Арк са били скъсани символично пред тълпата./

Въпрос не на идеология, а на памет и законност, гражданска съвест и доблест у народните избраници!

Мислете, габровци! Вземете на въоръжение пистолетчето на Митко!

Борис Борисов