Творци в социалния жанр - Асен Александров
Вдигнете се жени
Защо Ти майко облечена в черно,
мълком пред гроба му днеска стоиш?
или във тишината на чедото си вярно
все още нежни думички мълвиш?
Помниш първите му стъпки - как прохожда.
Помниш "мамо" - думичката що изрече,
Всеки спомен свързан с него те пробожда,
остават спомените само, че го няма вече.
Защо ти майко го изпрати във Ирак?
Защо не плака, не го моли да остане?
Надяваше се да го видиш пак,
а той отвори във сърцето ти рана.
За долари отиде той в Ирак,
в чуждата страна отиде да убива.
Да тъпче чуждата земя със крак
и арабска кръв невинна да пролива.
Плачи ти майко, много майки плачат
за своите чада затворени в ковчези
и за тези що с години ще се влачат
по пътищата родни, със протези.
Нека сълзите ви река да станат пълноводна.
Да повлекат онези там дембели във парламента,
да изтрият завинаги жестоко мъката народна.
Вдигнете се жени във черно! Днеска е момента!
Сълзите на Стоянка
Учителките от детските градини стачкуваха и Таничка си беше в къщи. Баба и я остави да си доспи, че после щяха да ходят заедно за пенсията на баба и.
Стоянка облече детето, закопча палтенцето му до горе, сложи му ръкавиците и излязоха. Времето беше студено и двете бързаха.
В пощата не чакаха много. Нямаше опашка като друг път. Стоянка взе парите и бавно, бавно започна да ги разделя на части: трийсет лева за ток, двайсет за телефон, осем за вода, беше си купила готварска печка на изплащане и за нея отдели трийсет лева. Отдели десет и за отсевки за кокошките. Останаха някакви двадесетина лева и стотинки.
Стоянка плати телефона и водата тук в пощата и излязоха навън.
- Бабо ма, ще ми купиш ли нещо? - погледна я Таничка в очакване.
- Ще ти взема, миличко, какво искаш да ти взема?
- Ами обувки - рече усмихнато детето. - Старите са ми вече малки
- Не стигат за обувки - тежко въздъхна Стоянка.
- Ами виж ми якето, трябва ми ново.
- И за него не стигат.
- Ама това ще бъде подарък от Дядо Коледа бе бабо. Купи ми нещо голямо, хубаво!
И детето гледаше със широко отворени очи и с надежда отрупаните с пъстра стока витрини. То не забеляза как баба му изтри с ръкав сълзите, които напираха в очите и.
"Боже, Боже! Ккаво време дойде. На внучката си един дар да не можеш да купиш. Пусто да остане!"
А Танечка я гледаше очакващо с големите си, усмихнати, сини очи. Тя не разбираше още, защо баба и плачеше.
Защо
Мир в душата - ех, мечта!
Когато има куп неща.
Мир в душата - що е то
и един въпрос - защо?
Защо има по земята
глад и мъка за децата?
Защо пенсионерите гладуват
и тази зима те студуват?
Защо са скъпи горивата,
защо е скъпа и храната?
Защо и болните по брой растат?
На къде върви света?
Защо на децата във очичките
все по-рядко виждаме звездичките,
защо по техните лица
не греят пролетни слънца?
Защо има наводнения, порой?
Защо ги няма някогашните ни герой?
Защо за мерцедеси и пари
всяко младо българско сърце гори?
Защо, защо, защо и до кога
ще махаме с ръце, с крака
и няма ли извънземните накрая
да сътворят и на земята рая!!!
Молитва
Чаша чай, филийка хлебец сух,
с очи невиждащи, със загубен слух,
пред икона и свещица в дом студен
празнува тя рожденият си ден.
Сълзи обливат сухите ръце.
Молитва тя изпраща от сърце:
"Смили се Боже над децата дето
в чужбина си намериха късмета.
Прости им, че от зор избягаха.
Скромни бяха, на чуждо не посягаха
но живота ги захвърли на боклука.
За тях хлебец не се найде тука.
Прости и на недъгавите Боже,
що останали са кожица и кости
захвърлени по домове сирашки.
Захвърлени във тоз живот дивашки.
Но не прощавай Боже дивотиите
на министрите, големците и съдиите
и на тия в парламента - депутатите
с крадени пари и със палатите.
Накажи ги Боже най-жестоко
напъхай ги в катрана на дълбоко.
Затрий душите им черни, омразни,
помилвай Боже, хората прекрасни!
