Държавен капитализъм, сталинизъм, бюрократична класа

Един отговор по принуда.

Често срещаме твърдения от типа на „Социализма е държавен капитализъм“, „Сталински бюрократичен капитализъм“, „бюрократична класа“ в различни форми, изречени от леви до десни политически функционери и мислители, в различно време и място. Ще си позволя да изложа няколко разсъждения във връзка с тази вече установена парадигма и посоча нейната несъстоятелност.

Твърдения се крепят на две методологични грешки. Приема се една хипотеза, а често само пропагандно заявление за аксиома, без тя да е общоприета и съответстваща на историческата истина. Върху нея се изгражда цяло умопостроение от социални и политически роли и вини. Друга методологична грешка е възприемането на историческия процес като даденост и окончателно състояние, т.е неговото отричане.

Такава псевдо аксиома е съществуването на „държавно бюрократична“ класа, при това присвоителска, а пренебрегване на историческия процес е, че това се случва още в 30 години на 20 век. В действителност до 1942г. съществува конкуренция между съветска, профсъюзна, военна и държавна власт вътре и извън партията. Факт е работническия контрол и пряко участие на трудещи се в работата на учреждения, силната и не формална роля на профсъюзите, формирането на работническо-селската червена армия на производствен принцип. Преднина или равенство в продукцията и капиталовложенията на кооперативното производство пред индустриално държавното. Участието на анархо-комунистите в третия интернационал до 1935г. и хиляди други факти.

От 1942г. до Хрушчов конкуренцията е между военната и административна върхушка. Условията на вътрешно политически и икономически живот наложени от Великата отечествената война предопределят първенството им.

Едва след 1956г. върховенство получава партийно-държавната върхушка и новопоявилото се КГБ, като това определя създаването на нови конституции, живковска, брежневска... Залага се на преднина на индустриалната, държавна собственост пред кооперативната. Факт стават жестоки репресии срещу политически и културни дейци свързани с миналото или просто другомислещи.

През цялото разглеждано време се формира управляваща прослойка, която остава отворена към обществото, обвързана с него и изменчива по състав до 1989г. Тя се формира като следствие от представителната демокрация, острия сблъсък между капиталистически и социалистически(а) държави и политическата хегемония.

В обществото, като основен стимул се използваше допълнително благосъстояние, но не и поява на частна собственост. Съществуваше управление на обществената собственост от прослойка, но не и присвояване от класа. Тук доказателствата избождат очите и няма никаква причина да сънуваме задкулисия.

Производствените отношения постепенно се формираха като индустриални с преобладаваща обществена собственост. Те пораждаха принадена стойност, като тя се разпределяше в полза на обществото за негова сигурност, социално, икономическо и културно развитие . Капитала вече беше обществен. Спора може да е само за формата на неговото управление.

Приемайки горе спомената аксиома и пропускайки фактите се достига до напълно погрешния извод, че в 1989г. се сгромолясва сталиновата система и партийно-държавната "класа". В действителност това е революция при която партийно-административната прослойка се превръща в класа, придобивайки частна собственост и труда на милиони трудещи се чрез криминалната приватизация. Едва в наше време ние имаме класа и тя е тази на капиталистите, под формата на олигархия.

Допускат се и по-малки, грешни изводи, като "демократичност" на Андропов, Горбачов и т.н., та те вече говориха за върховенство на КГБ, тайна и репресивна власт.

Съвременния свят поставя пред нас марксистите нови проблеми, на които трябва да дадем анализ и решение, крушението на неолибералната утопия за световен капитализъм и край на историята, завръщането на империализма с всичките му военни и колониални „прелести“, набиращия сила фашизъм, двукратния геноцид и подмяна на населението в Европа през последните 30 години, полугражданите евтина, „индустриално добивана“ с войни и цветни революции стока за трудовия пазар.

Основна наша цел остава освобождението на труда - предпоставка за всяка друга свобода.

Петър Загорлиев