Народните художници - Дружество на новите художници
 |
| "Портрет на художничка", Давид Перец, 1940 г. |
 |
| "Александър Стамболийски", Марко Марков |
 |
| "Овчарче", Бенчо Обрешков, 1947 г. |
 |
| "Жена с ютия", Вера Лукова, 1960 г. |
 |
| "В парка", Бронка Гюрова |
 |
| "Портрет на Светослав Минков", Кирил Цонев, 1939 г. |
 |
| "Меценати", Преслав Кършовски, 1930 г. |
 |
| "Никола Вапцаров", Николай Шмиргела |
Червеният ездач: Народните художници - Стоян Венев
Червеният ездач: Народните художници - Александър Жендов
Червеният ездач: Народните художници - Васка Емануилова
Червеният ездач: Народните художници - Иван Фунев
Червеният ездач: Народните художници - Ненко Балкански
Дружество на новите художници е организирано през април 1931 г. Първоначалната идея на организаторите на Дружество на новите художници е да се създаде съюз на новите художници, като се ликвидират съществуващите дружества. За тази цел в началото на 193 1г. е разпратено писмо-циркуляр до всички художници, в което се излагат целите и задачите на предполагаемия съюз. Идеята не се осъществява и вместо съюз се създава Дружество на новите художници. Най-ранни негови членове са Борис Иванов, Васка Емануилова, Вера Лукова, Драган Лозенски, Иван Фунев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Петър Младенов, Стоян Венев, Стоян Сотиров. Членове на Дружеството на новите художници стават и Александър Жендов, Александър Стаменов, Асен Василев, Бенчо Обрешков, Борис Ангелушев, Борис Елесеев, Боян Петров, Бронка Гюрова, Валентин Валяотс, Васил Виденов, Васил Гачев, Вера Недкова, Веселин Стойков, Давид Перец, Димитър Драганов, Дочо Байрямов, Елиезер Алшех, Иван Антонов, Иван Ненков, Иван Пенков, Иван Петров, Кирил Петров, Кирил Цонев, Любомир Далчев, Мара Цончева, Марко Марков, Ненко Балкански, Пенчо Георгиев, Петър Бучавинов, Преслав Кършовски, Рафаел Михайлов, Тодор Мангов и други. Към 1936 г. Дружеството на новите художници наброява 55 членове.
От редица документи и изказвания на дружеството личи, че то възприема социалистическия реализъм (наричан по цензурни съображения "художествен реализъм") като своя естетическа програма. Дружеството прави много за пропагандиране на социалистическия реализъм и достиженията на съветското изкуство. Развива голяма обществено-културна и политическа дейност. Към дружеството съществува нелегална комунистическа партийна група, която направлява дейността му. Заслуга на дружеството е провалът на направените през 1938 г. опити Съюзът на дружествата на художниците в България да бъде привлечен като колективен член на фашистката организация "Отец Паисий".
Дружеството през 1933 г. урежда самостоятелна изложба в София, през 1934 г. - съвместна изложба с прогресивното загребско дружество "Земя" в Загреб и две изложби в България (в София и Русе). През 1935 г. - графична изложба в Загреб, Любляна и Марибор и изложба във Варна с участието на широк кръг художници. През пролетта на 1936 г. организира изложба от детски рисунки. От 1931 г. до 1936 г. Дружеството участва във всички есенни Общи художествени изложби, организирани от Съюза на дружествата на художниците в България. През 1937 г. устройва III пролетна изложба в Художествената академия.
Много от членовете на Дружество на новите художници активно участват в легалната и нелегалната борба против фашизма. През 1944 г. участвува в създаването на единния Съюз на художниците в България (преименуван през 1959г. в Съюз на българските художници).
Живота на Дружество на новите художници е тясно свързан с творческия облик на периода, известен като "30-те години" от развитието на българското изобразително изкуство.
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980
