Народните художници - Дружество на новите художници

"Портрет на художничка", Давид Перец, 1940 г.

"Александър Стамболийски", Марко Марков

"Овчарче", Бенчо Обрешков, 1947 г.

"Жена с ютия", Вера Лукова, 1960 г.

"В парка", Бронка Гюрова

"Портрет на Светослав Минков", Кирил Цонев, 1939 г.

"Меценати", Преслав Кършовски, 1930 г.

"Никола Вапцаров", Николай Шмиргела
Още:

Червеният ездач: Народните художници - Стоян Венев

Червеният ездач: Народните художници - Александър Жендов

Червеният ездач: Народните художници - Васка Емануилова

Червеният ездач: Народните художници - Иван Фунев

Червеният ездач: Народните художници - Ненко Балкански

Дружество на новите художници е организирано през април 1931 г. Първоначалната идея на организаторите на Дружество на новите художници е да се създаде съюз на новите художници, като се ликвидират съществуващите дружества. За тази цел в началото на 193 1г. е разпратено писмо-циркуляр до всички художници, в което се излагат целите и задачите на предполагаемия съюз. Идеята не се осъществява и вместо съюз се създава Дружество на новите художници. Най-ранни негови членове са Борис Иванов, Васка Емануилова, Вера Лукова, Драган Лозенски, Иван Фунев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Петър Младенов, Стоян Венев, Стоян Сотиров. Членове на Дружеството на новите художници стават и Александър Жендов, Александър Стаменов, Асен Василев, Бенчо Обрешков, Борис Ангелушев, Борис Елесеев, Боян Петров, Бронка Гюрова, Валентин Валяотс, Васил Виденов, Васил Гачев, Вера Недкова, Веселин Стойков, Давид Перец, Димитър Драганов, Дочо Байрямов, Елиезер Алшех, Иван Антонов, Иван Ненков, Иван Пенков, Иван Петров, Кирил Петров, Кирил Цонев, Любомир Далчев, Мара Цончева, Марко Марков, Ненко Балкански, Пенчо Георгиев, Петър Бучавинов, Преслав Кършовски, Рафаел Михайлов, Тодор Мангов и други. Към 1936 г. Дружеството на новите художници наброява 55 членове.

От редица документи и изказвания на дружеството личи, че то възприема социалистическия реализъм (наричан по цензурни съображения "художествен реализъм") като своя естетическа програма. Дружеството прави много за пропагандиране на социалистическия реализъм и достиженията на съветското изкуство. Развива голяма обществено-културна и политическа дейност. Към дружеството съществува нелегална комунистическа партийна група, която направлява дейността му. Заслуга на дружеството е провалът на направените през 1938 г. опити Съюзът на дружествата на художниците в България да бъде привлечен като колективен член на фашистката организация "Отец Паисий".

Дружеството през 1933 г. урежда самостоятелна изложба в София, през 1934 г. - съвместна изложба с прогресивното загребско дружество "Земя" в Загреб и две изложби в България (в София и Русе). През 1935 г. - графична изложба в Загреб, Любляна и Марибор и изложба във Варна с участието на широк кръг художници. През пролетта на 1936 г. организира изложба от детски рисунки. От 1931 г. до 1936 г. Дружеството участва във всички есенни Общи художествени изложби, организирани от Съюза на дружествата на художниците в България. През 1937 г. устройва III пролетна изложба в Художествената академия.

Много от членовете на Дружество на новите художници активно участват в легалната и нелегалната борба против фашизма. През 1944 г. участвува в създаването на единния Съюз на художниците в България (преименуван през 1959г. в Съюз на българските художници).

Живота на Дружество на новите художници е тясно свързан с творческия облик на периода, известен като "30-те години" от развитието на българското изобразително изкуство.

"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980 

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още

Веселин Ханчев

Изображение
Балада за човека Самичък в студената бяла гора две нощи човекът се влече. И каза гората: – Нима не разбра? Ранен си. Отиваш си вече. Умираш. Далеч е отрядът сега. Ни стряха, ни лек, ни пътека. Но глух бе човека, съборен в снега. Пълзеше, пълзеше човека. И каза гората: – Смири се и спри! Не ще се изтръгнеш от мене. Виж – бързият гълъб е паднал дори, до тебе с крила укротени. Къде ще отидеш с такива нозе, крилете щом в мен са сковани. И спря се човекът. И гълъбът взе, и скри го до своите рани. И гълъбът, сбрал топлина от кръвта, под пазвата трепна полека. Удари с криле и натам полетя, където не стигна човека. Как да се направи портрет на птица Жак Превер Превод Веселин Ханчев Нарисувайте най-напред една клетка клетка с отворена вратичка Нарисувайте след това нещо красиво нещо простичко нещо хубаво нещо полезно за птицата След това поставете платното до едно дърво в някоя градина в някоя гора в някоя дъбрава Скрийте се зад дървото без да каз...
Прочетете още